Знам, че я има

Mar 20, 2014, 11:55 AM

Poetry » Love

471 0 7

Самота в очите ми потъва,
като огън в шепата гори.
В очните дъна със болка плува
и замрежва погледа дори.
В тъмно миглите ми се целуват
и се раждат мъжките сълзи.
От години думите гладуват...
Зимата по устните пълзи.
В самота разлистването чакам
с миризма на дъхави цветя.
Пролетния вятър ще дочакам
и със него ще пристигне Тя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Знам, че я има

Want to read more?

Random works