Mar 20, 2014, 11:55 AM

Знам, че я има 

  Poetry » Love
438 0 7

Самота в очите ми потъва,

като огън в шепата гори.

В очните дъна със болка плува

и замрежва погледа дори.

 

В тъмно миглите ми се целуват

и се раждат мъжките сълзи.

От години думите гладуват...

Зимата по устните пълзи.

 

В самота разлистването чакам

с миризма на дъхави цветя.

Пролетния вятър ще дочакам

и със него ще пристигне Тя!

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??