20 мар. 2014 г., 11:55

Знам, че я има 

  Поэзия » Любовная
435 0 7

Самота в очите ми потъва,

като огън в шепата гори.

В очните дъна със болка плува

и замрежва погледа дори.

 

В тъмно миглите ми се целуват

и се раждат мъжките сълзи.

От години думите гладуват...

Зимата по устните пълзи.

 

В самота разлистването чакам

с миризма на дъхави цветя.

Пролетния вятър ще дочакам

и със него ще пристигне Тя!

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??