Знам, че я има
Самота в очите ми потъва,
като огън в шепата гори.
В очните дъна със болка плува
и замрежва погледа дори.
В тъмно миглите ми се целуват
и се раждат мъжките сълзи.
От години думите гладуват...
Зимата по устните пълзи.
В самота разлистването чакам
с миризма на дъхави цветя.
Пролетния вятър ще дочакам
и със него ще пристигне Тя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
