Пред огледалото с ужас пак се спирам.
Нима аз съм това ограбено момиче,
което всичко свое жертва и сега умира,
защото нейното сърце отчаяно обича?
Спирам и обръщам се назад,
с тъга към тебе гледам.
Не вярвам аз, че този ад
за мен е някаква победа.
Вървя и моля се горещо
и казвам си: "... Дано! Дано...
Дано се случи нещо, просто нещо
и при тебе да ме върне то...!" ...