30 дек. 2007 г., 16:21

Знам, умирам...

Поэзия » Любовная

1.1K 0 2

Пред огледалото с ужас пак се спирам.
Нима аз съм това ограбено момиче,
което всичко свое жертва и сега умира,
защото нейното сърце отчаяно обича?
Спирам и обръщам се назад,
с тъга към тебе гледам.
Не вярвам аз, че този ад
за мен е някаква победа.
Вървя и моля се горещо
и казвам си: "... Дано! Дано...
Дано се случи нещо, просто нещо
и при тебе да ме върне то...!"
Уморих се вече аз да тичам,
а краят е така далече...
Нима аз толкоз силно те обичам,
че не мога да те мразя вече?
И умирам, знам ,УМИРАМ!...
Нямам сили пътя да измина...
С нокти кожата си аз раздирам...
Боли, но скоро ще изстина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

GLAVATA (Тодор)

от любовта боли!!но ще си намериш по-добър!!
стихът е неповторим много,много хубавав!!
пп.този който те е зарязал и е ограбил душатати, е пълен глупак,щом не е осъзнал какво прекрасно момиче има до себе си

2008-01-01T15:36:34+02:00
kan4ev (Красимир Кънчев)

Мило дете, от опит знам, че много, много боли, но не се предавай! Следвай през Новата година мъдростта на Лао Дзъ: "Който познава другите е умен, който познава себе си е просветлен. Който побеждава другите е силен, а който побеждава себе си е могъщ!"

2007-12-30T17:50:13+02:00