30.12.2007 г., 16:21

Знам, умирам...

1.1K 0 2
Пред огледалото с ужас пак се спирам.
Нима аз съм това ограбено момиче,
което всичко свое жертва и сега умира,
защото нейното сърце отчаяно обича?
Спирам и обръщам се назад,
с тъга към тебе гледам.
Не вярвам аз, че този ад
за мен е някаква победа.
Вървя и моля се горещо
и казвам си: "... Дано! Дано...
Дано се случи нещо, просто нещо
и при тебе да ме върне то...!"
Уморих се вече аз да тичам,
а краят е така далече...
Нима аз толкоз силно те обичам,
че не мога да те мразя вече?
И умирам, знам ,УМИРАМ!...
Нямам сили пътя да измина...
С нокти кожата си аз раздирам...
Боли, но скоро ще изстина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • от любовта боли!!но ще си намериш по-добър!!
    стихът е неповторим много,много хубавав!!
    пп.този който те е зарязал и е ограбил душатати, е пълен глупак,щом не е осъзнал какво прекрасно момиче има до себе си
  • Мило дете, от опит знам, че много, много боли, но не се предавай! Следвай през Новата година мъдростта на Лао Дзъ: "Който познава другите е умен, който познава себе си е просветлен. Който побеждава другите е силен, а който побеждава себе си е могъщ!"

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...