Знам, умирам...
Нима аз съм това ограбено момиче,
което всичко свое жертва и сега умира,
защото нейното сърце отчаяно обича?
Спирам и обръщам се назад,
с тъга към тебе гледам.
Не вярвам аз, че този ад
за мен е някаква победа.
Вървя и моля се горещо
и казвам си: "... Дано! Дано...
Дано се случи нещо, просто нещо
и при тебе да ме върне то...!"
Уморих се вече аз да тичам,
а краят е така далече...
Нима аз толкоз силно те обичам,
че не мога да те мразя вече?
И умирам, знам ,УМИРАМ!...
Нямам сили пътя да измина...
С нокти кожата си аз раздирам...
Боли, но скоро ще изстина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
