Зная, че ти си моят въпрос.
Моето многоточие, когато не зная какво да ти кажа.
Липсата на точка, поради това, че остана завинаги.
Разпилените запетаи, които ме бъркат (побъркват).
Моето възклицание, с безброй допълнения.
Превъзходната степен, когато гледам Небето.
Сказуемото - в най-интересното му действие.
Най - красивото определение.
Ти си моето изречение!
Аз неграмотно те сричам и това ме прави щастлива.
in vino veritas, а любовта на дъното -
в най-краткия въпрос, без отговор.
20.10.2018г
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados