21 февр. 2018 г., 11:30

Зная, че ти си моят въпрос

543 0 0

Зная, че ти си моят въпрос.

Моето многоточие, когато не зная какво да ти кажа.

Липсата на точка, поради това, че остана завинаги.

Разпилените запетаи, които ме бъркат (побъркват).

Моето възклицание, с безброй допълнения.

Превъзходната степен, когато гледам Небето.

Сказуемото - в най-интересното му действие.

Най - красивото определение.

Ти си моето изречение!

Аз неграмотно те сричам и това ме прави щастлива.

in vino veritas, а любовта на дъното -

в най-краткия въпрос, без отговор.

20.10.2018г

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...