Зора

Разкъсана

от болката в сърцето –

зората просия.

Небето се отвори

и слънчев лъч

простря ръка над мен.

Осъмнах в тишина.

На смърт осъдена

от светската разруха

една душа -

ридаеше сама.

Ръка протегнах й -

докоснах я –

едва - за миг

и сияние небесно

озари красивия й лик.

Окрилена

от надежда плаха,

протегна своята ръка.

И лебедите бели полетяха –

към изгрева на новата зора.