ЗеленотоМоре (Виолета Николова)
4 0
Oct 14, 2018, 6:33 PM

Зора 

  Poetry
487 1 0

Разкъсана

от болката в сърцето –

зората просия.

 

Небето се отвори

и слънчев лъч

простря ръка над мен.

 

Осъмнах в тишина.

 

На смърт осъдена

от светската разруха

една душа -

ридаеше сама.

 

Ръка протегнах й -

докоснах я –

едва - за миг

и сияние небесно

озари красивия й лик.

 

Окрилена

от надежда плаха,

протегна своята ръка.

 

И лебедите бели полетяха –

към изгрева на новата зора.

© Виолета Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??