Зора
Разкъсана
от болката в сърцето –
зората просия.
Небето се отвори
и слънчев лъч
простря ръка над мен.
Осъмнах в тишина.
На смърт осъдена
от светската разруха
една душа -
ридаеше сама.
Ръка протегнах й -
докоснах я –
едва - за миг
и сияние небесно
озари красивия й лик.
Окрилена
от надежда плаха,
протегна своята ръка.
И лебедите бели полетяха –
към изгрева на новата зора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Николова Всички права запазени
