ЗеленотоМоре (Виолета Николова)
4 0
14 окт. 2018 г., 18:33

Зора 

  Поэзия
485 1 0

Разкъсана

от болката в сърцето –

зората просия.

 

Небето се отвори

и слънчев лъч

простря ръка над мен.

 

Осъмнах в тишина.

 

На смърт осъдена

от светската разруха

една душа -

ридаеше сама.

 

Ръка протегнах й -

докоснах я –

едва - за миг

и сияние небесно

озари красивия й лик.

 

Окрилена

от надежда плаха,

протегна своята ръка.

 

И лебедите бели полетяха –

към изгрева на новата зора.

© Виолета Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??