23 dic 2011, 11:18

Зората хитро ми намигна

1.3K 0 2

по текст на Красимир Тенев

 

Сънливо утрото надзърна

в постелята ми от коприна,

зората хитро ми намигна,

понечих тебе да прегърна,

 

но нещо в мен се преобърна,

почувствала дъха ти леден,

и сякаш този миг пореден

от ласките ми те изтръгна,

 

а искам пак да те прегърна

и в люлката на този ден

свенлива аз, а ти смутен,

 

със себе си да те загърна.

Но все за обичта ти жадна

вървя в пустиня безпощадна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честита Коледа!
  • Навява тъга и си личи с какви чувства е писано!
    Поздрав за красивия стих!
    Весели празници и нека мечтите се сбъднат в приказната нощ!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...