23 dic 2011, 11:18

Зората хитро ми намигна

1.3K 0 2

по текст на Красимир Тенев

 

Сънливо утрото надзърна

в постелята ми от коприна,

зората хитро ми намигна,

понечих тебе да прегърна,

 

но нещо в мен се преобърна,

почувствала дъха ти леден,

и сякаш този миг пореден

от ласките ми те изтръгна,

 

а искам пак да те прегърна

и в люлката на този ден

свенлива аз, а ти смутен,

 

със себе си да те загърна.

Но все за обичта ти жадна

вървя в пустиня безпощадна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честита Коледа!
  • Навява тъга и си личи с какви чувства е писано!
    Поздрав за красивия стих!
    Весели празници и нека мечтите се сбъднат в приказната нощ!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...