23 dic 2011, 11:18

Зората хитро ми намигна

1.3K 0 2

по текст на Красимир Тенев

 

Сънливо утрото надзърна

в постелята ми от коприна,

зората хитро ми намигна,

понечих тебе да прегърна,

 

но нещо в мен се преобърна,

почувствала дъха ти леден,

и сякаш този миг пореден

от ласките ми те изтръгна,

 

а искам пак да те прегърна

и в люлката на този ден

свенлива аз, а ти смутен,

 

със себе си да те загърна.

Но все за обичта ти жадна

вървя в пустиня безпощадна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честита Коледа!
  • Навява тъга и си личи с какви чувства е писано!
    Поздрав за красивия стих!
    Весели празници и нека мечтите се сбъднат в приказната нощ!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...