23 дек. 2011 г., 11:18

Зората хитро ми намигна

1.3K 0 2

по текст на Красимир Тенев

 

Сънливо утрото надзърна

в постелята ми от коприна,

зората хитро ми намигна,

понечих тебе да прегърна,

 

но нещо в мен се преобърна,

почувствала дъха ти леден,

и сякаш този миг пореден

от ласките ми те изтръгна,

 

а искам пак да те прегърна

и в люлката на този ден

свенлива аз, а ти смутен,

 

със себе си да те загърна.

Но все за обичта ти жадна

вървя в пустиня безпощадна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честита Коледа!
  • Навява тъга и си личи с какви чувства е писано!
    Поздрав за красивия стих!
    Весели празници и нека мечтите се сбъднат в приказната нощ!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...