23 дек. 2011 г., 11:18

Зората хитро ми намигна

1.3K 0 2

по текст на Красимир Тенев

 

Сънливо утрото надзърна

в постелята ми от коприна,

зората хитро ми намигна,

понечих тебе да прегърна,

 

но нещо в мен се преобърна,

почувствала дъха ти леден,

и сякаш този миг пореден

от ласките ми те изтръгна,

 

а искам пак да те прегърна

и в люлката на този ден

свенлива аз, а ти смутен,

 

със себе си да те загърна.

Но все за обичта ти жадна

вървя в пустиня безпощадна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честита Коледа!
  • Навява тъга и си личи с какви чувства е писано!
    Поздрав за красивия стих!
    Весели празници и нека мечтите се сбъднат в приказната нощ!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...