Зората хитро ми намигна
1.3K
0
2
по текст на Красимир Тенев
Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна,
но нещо в мен се преобърна,
почувствала дъха ти леден,
и сякаш този миг пореден
от ласките ми те изтръгна,
а искам пак да те прегърна
и в люлката на този ден
свенлива аз, а ти смутен,
със себе си да те загърна.
Но все за обичта ти жадна
вървя в пустиня безпощадна.
© Росица Петрова All rights reserved.
