15 ene 2008, 10:20

Зов

856 0 7

Как просто изведнъж
от очите ми изчезна?
Как и от света
изведнъж се скри?
Дори за празника
не получих известие,
а ми пишеше често,
да пазя като светиня
нашите мечти!
Имам нужда от теб,
от две думи добри,
в живота ми, изпълнен
с много злини!


Не искаш да ме чуеш?
Ще го преживея!
Направо ми го кажи!
Не ме оставай
да мисля, да гадая,
да страдам, (знаеш го)
в съмнения... уви!
Дай ми някакъв знак,
неприятен дори!

Стига ми да знам
,
че си невредим,
да знам поне,
че си жив...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Една доста закъсняла реакция, просто защото днес видях долните мъдрости!
    - Явно не си имала време да прочетеш много, от моите стихове, щом си направила такива изводи! Този не е от най-добрите ми стихове, но ти дори думите, които цитираш, ги няма в него. Освен това, всеки възприема поезията, дори всички видове изкуства по свой начин, така че не е необходимо, да обобщаваш цялото мое творчество и да се опитваш да налагаш твоя вкус на всички останали! Успех ти желая!
    Сега си спомних, че подобни изрази и обосновки, чух горе-долу по същото време от една "приятелка"! Дали не се познавате?
  • Погледнах стиховете ти в сайта. Не всичките, нямам толкова време време, а ти споделяш, че са около 200! Онова, което ми направи впечатление е, че не достатъчно прецизно се отнасяш към фразата.Оттам и големия брой на стиховете - произвеждаш ги като за норма.Ще кажеш - вдъхновение, нужда от писане. Така е, но ако обърнеш внимание, ще видиш, че повечето от тях повтарят едно настроение, перифразират го, при това не особено добре. Съветът ми е - вглеждай се във формата. Стиховете ти не внушават,а разказват. Силата на един стих е способността му да приобщи читателя като го зарази с настроение. Твоите стихове описват настроението и убиват въздействието му. Описателността е вредна дори за прозата.Например в горния стих ти разказваш за разочарование от любов. Помисли какво може да внуши нещастна любов - нещо - предмет, ситуация. Но не първото, което ти хрумне - сълзи, тъжни очи и прочие шаблони.Трябва да е по-дъбоко, да стига до същността на чувството, да улавя неговите нюанси.И чети поезия - класиците, но и съвременна поезия, за да провериш и оцениш къде се намираш в нея и имаш ли място там. Моите "стихове" не трябва да са ти критерий. Препоръчвам ти, специално от сайта, поезията на Galentina.А и за жанровете, който и ти и редакторите в сайта сте въвели.Не се обиждайте, но подобни подразделения са литературно неправомерни и излишни. Да не говорим, че дори формално те не отговарят на стиховете, които си ги приписват.
  • поздрави.
  • Който обича страда за съжаление...!Вярвай !Поздрави!
  • Такава е съдбата на обичащия!
    Прекрасен стих ,Пепи!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...