17 nov 2010, 21:09

Зов

707 0 9

 

 

 

Докосвай моето тяло под сребърни луни!

Бъди едно начало! Разпятие бъди!

И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак

с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,

едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ

сама към теб да тръгна и пътят да е лош.

И сто беди да вият към слепи небеса,

аз пак ще те открия. И пак ще те спася.

Ще те спася с надежда. Ще те спася с любов.

Не се бави - вземи я! И дай ми благослов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....