Зов

17 nov 2010, 21:09

Poesía » De amor

567 0 9

Докосвай моето тяло под сребърни луни!

Бъди едно начало! Разпятие бъди!

И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак

с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,

едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ

сама към теб да тръгна и пътят да е лош.

И сто беди да вият към слепи небеса,

аз пак ще те открия. И пак ще те спася.

Ще те спася с надежда. Ще те спася с любов.

Не се бави - вземи я! И дай ми благослов!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

AmazonkA (Марина Петрова)

2010-11-18T10:43:54+02:00

Браво! Хареса ми много стиха ти
poem_lady (Фери)

2010-11-18T10:27:44+02:00

"И сто беди да вият към слепи небеса,
аз пак ще те открия. И пак ще те спася."

Много чувствено. Побиха ме тръпки!
Поздрави!
elenasim1 (Елeна)

2010-11-18T08:33:49+02:00

уникално
slavimn (Славяна)

2010-11-17T23:38:09+02:00

Силно и страстно, поздрав!
velikataniki (Николина Милева)

2010-11-17T23:01:08+02:00

ах,Нина...чуден стих
campfire-flood-piss (Дистопия ван дер Стоопиа)

2010-11-17T22:33:36+02:00

зов за завръщане
valia1771 (Ивон)

2010-11-17T22:30:30+02:00

С поздрав!И сто беди да вият към слепи небеса,

аз пак ще те открия. И пак ще те спася.
lility (Лилия)

2010-11-17T22:30:23+02:00

Прекрасно!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2010-11-17T21:43:26+02:00

Силен е този зов...!!!
И този...!!!
"Искам много любов -
да вали като дъжд, да не спира.
Нека нейният зов
да превърне душата ми в лира."