Зов

Poetry » Love

703 0 9

Докосвай моето тяло под сребърни луни!

Бъди едно начало! Разпятие бъди!

И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак

с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,

едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ

сама към теб да тръгна и пътят да е лош.

И сто беди да вият към слепи небеса,

аз пак ще те открия. И пак ще те спася.

Ще те спася с надежда. Ще те спася с любов.

Не се бави - вземи я! И дай ми благослов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AmazonkA (Марина Петрова)

Браво! Хареса ми много стиха ти

2010-11-18T10:43:54+02:00
poem_lady (Фери)

"И сто беди да вият към слепи небеса,
аз пак ще те открия. И пак ще те спася."

Много чувствено. Побиха ме тръпки!
Поздрави!

2010-11-18T10:27:44+02:00
elenasim1 (Елeна)

уникално

2010-11-18T08:33:49+02:00
slavimn (Славяна)

Силно и страстно, поздрав!

2010-11-17T23:38:09+02:00
velikataniki (Николина Милева)

ах,Нина...чуден стих

2010-11-17T23:01:08+02:00