17.11.2010 г., 21:09 ч.

Зов 

  Поезия » Любовна
568 0 9

 

 

 

Докосвай моето тяло под сребърни луни!

Бъди едно начало! Разпятие бъди!

И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак

с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,

едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ

сама към теб да тръгна и пътят да е лош.

И сто беди да вият към слепи небеса,

аз пак ще те открия. И пак ще те спася.

Ще те спася с надежда. Ще те спася с любов.

Не се бави - вземи я! И дай ми благослов!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??