Зов
Докосвай моето тяло под сребърни луни!
Бъди едно начало! Разпятие бъди!
И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак
с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,
едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ
сама към теб да тръгна и пътят да е лош.
И сто беди да вият към слепи небеса,
аз пак ще те открия. И пак ще те спася.
Ще те спася с надежда. Ще те спася с любов.
Не се бави - вземи я! И дай ми благослов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
