17 нояб. 2010 г., 21:09

Зов

705 0 9

 

 

 

Докосвай моето тяло под сребърни луни!

Бъди едно начало! Разпятие бъди!

И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак

с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,

едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ

сама към теб да тръгна и пътят да е лош.

И сто беди да вият към слепи небеса,

аз пак ще те открия. И пак ще те спася.

Ще те спася с надежда. Ще те спася с любов.

Не се бави - вземи я! И дай ми благослов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...