1 jul 2010, 12:30

Зов

927 0 4

Вдишвам
топлината
от бедрата ти
и усещам
огъня
вътре
като вулкан
от диханието ти
изплъзващо
тихото
свличане
на роклята ти
обелена
от погледа
през
разлистените
пори
на розата
горяща
от пламъка
на зова...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Странно, сякаш сме се познавали отпреди хиляди светлинни години и оттогава сякаш сме си запазили местата точно там, където сме си, за да се намерим отново и за да продължим....
  • За теб, Слънце - винаги!
    С теб
    се пресичаме
    отвътре
    на очите
    в жарки
    Зори
    и в техните
    отливи
    се връщат
    лъчите
    на усмивки
    отразени
    в сините
    вълни
    на океани-
    потънали
    в сънищата
    и чувайки
    безмилостния
    ритъм
    на сърцето ти
    ехтящ
    на дълбоко
    в душата ми
    се разливам
    в леговището
    на жарта ти...
  • Ето и моят стих за теб, мило :
    НЕЩАДЯЩА СЪС ЗОВА
    Всеки път поглеждам за тебе
    и мечтая,
    кроя,
    неизбързваща със знаците,
    ненастаняваща суета,
    всеки ден тръгвам към тебе
    и вървя
    и летя,
    неподбираща пътища,
    незакриваща следа,
    всеки миг мисля за тебе
    и се лутам,
    сновя,
    неразбираща начина,
    неподозираща врага,
    всяка минута рисувам те тебе
    и извайвам,
    крася,
    неразмиваща мислите
    и неразделяща цвета,
    всяка нощ сънувам те тебе
    и бълнувам,
    мълвя,
    несвършваща с воплите,
    неспазваща часа,
    всеки час викам те тебе
    и крещя
    и рева,
    неподкупваща думите,
    нещадяща със зова
  • !!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...