1 июл. 2010 г., 12:30

Зов

924 0 4

Вдишвам
топлината
от бедрата ти
и усещам
огъня
вътре
като вулкан
от диханието ти
изплъзващо
тихото
свличане
на роклята ти
обелена
от погледа
през
разлистените
пори
на розата
горяща
от пламъка
на зова...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Пеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Странно, сякаш сме се познавали отпреди хиляди светлинни години и оттогава сякаш сме си запазили местата точно там, където сме си, за да се намерим отново и за да продължим....
  • За теб, Слънце - винаги!
    С теб
    се пресичаме
    отвътре
    на очите
    в жарки
    Зори
    и в техните
    отливи
    се връщат
    лъчите
    на усмивки
    отразени
    в сините
    вълни
    на океани-
    потънали
    в сънищата
    и чувайки
    безмилостния
    ритъм
    на сърцето ти
    ехтящ
    на дълбоко
    в душата ми
    се разливам
    в леговището
    на жарта ти...
  • Ето и моят стих за теб, мило :
    НЕЩАДЯЩА СЪС ЗОВА
    Всеки път поглеждам за тебе
    и мечтая,
    кроя,
    неизбързваща със знаците,
    ненастаняваща суета,
    всеки ден тръгвам към тебе
    и вървя
    и летя,
    неподбираща пътища,
    незакриваща следа,
    всеки миг мисля за тебе
    и се лутам,
    сновя,
    неразбираща начина,
    неподозираща врага,
    всяка минута рисувам те тебе
    и извайвам,
    крася,
    неразмиваща мислите
    и неразделяща цвета,
    всяка нощ сънувам те тебе
    и бълнувам,
    мълвя,
    несвършваща с воплите,
    неспазваща часа,
    всеки час викам те тебе
    и крещя
    и рева,
    неподкупваща думите,
    нещадяща със зова
  • !!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...