1.07.2010 г., 12:30

Зов

921 0 4

Вдишвам
топлината
от бедрата ти
и усещам
огъня
вътре
като вулкан
от диханието ти
изплъзващо
тихото
свличане
на роклята ти
обелена
от погледа
през
разлистените
пори
на розата
горяща
от пламъка
на зова...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Странно, сякаш сме се познавали отпреди хиляди светлинни години и оттогава сякаш сме си запазили местата точно там, където сме си, за да се намерим отново и за да продължим....
  • За теб, Слънце - винаги!
    С теб
    се пресичаме
    отвътре
    на очите
    в жарки
    Зори
    и в техните
    отливи
    се връщат
    лъчите
    на усмивки
    отразени
    в сините
    вълни
    на океани-
    потънали
    в сънищата
    и чувайки
    безмилостния
    ритъм
    на сърцето ти
    ехтящ
    на дълбоко
    в душата ми
    се разливам
    в леговището
    на жарта ти...
  • Ето и моят стих за теб, мило :
    НЕЩАДЯЩА СЪС ЗОВА
    Всеки път поглеждам за тебе
    и мечтая,
    кроя,
    неизбързваща със знаците,
    ненастаняваща суета,
    всеки ден тръгвам към тебе
    и вървя
    и летя,
    неподбираща пътища,
    незакриваща следа,
    всеки миг мисля за тебе
    и се лутам,
    сновя,
    неразбираща начина,
    неподозираща врага,
    всяка минута рисувам те тебе
    и извайвам,
    крася,
    неразмиваща мислите
    и неразделяща цвета,
    всяка нощ сънувам те тебе
    и бълнувам,
    мълвя,
    несвършваща с воплите,
    неспазваща часа,
    всеки час викам те тебе
    и крещя
    и рева,
    неподкупваща думите,
    нещадяща със зова
  • !!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...