Зов

27 feb 2020, 10:21

Poesía » De amor

684 1 3

Не ме докосвай повече, любими!

Не ме зови с предишната ни страст!

Каквото и да сторим, неотоменна е

на времето безмилостната власт.

С пътеки звездни ти не ме увличай...

Ах, пак си весел, ала ми е жал!

В неведоми пространства се оплетохме

и все по-често мисля за кинжал.

Недей разбужда дните ми прегракнали

и нощите ми къси пощади...

Не ме преследвай с Юдово проклятие:

дори и да те моля, си иди!

Ненужни са вълшебните ни бягства –

изгубихме в играта на белот.

Дамоклев меч: въже или разпятие?

По дяволите, искам нов живот!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.