Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5727
6 ago 2021, 12:48

Зов 

  Poesía » De amor
386 4 10

Виж тъгата в очите ми,
като взор на сърна,
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена -
чувства, криещи вечни, неизмислени тайни.

 

Виж копнежа във погледа, 
без въпроси и знак, 
как извайва внимателно твоя образ във мене.
Как проникват в сърцето ми,
и изпълват ме пак
тишината на дните и нощни видения.

 

Виж ръцете ми крехки,
с пръсти гъвкави - зов -
към стената от лед,
с топлината на дюна,
със лъчите на слънцето,
с болка - любов,
с постоянство стопяват леда помежду ни.

 

И ледът се разплаква 
като малко дете.
Със сълзите му горест
и радост се стичат!
Във стената прозорец се отваря,
расте,
призовава душите ни
да се обичат.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??