Зов
Виж тъгата в очите ми,
като взор на сърна,
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена -
чувства, криещи вечни, неизмислени тайни.
Виж копнежа във погледа,
без въпроси и знак,
как извайва внимателно твоя образ във мене.
Как проникват в сърцето ми,
и изпълват ме пак
тишината на дните и нощни видения.
Виж ръцете ми крехки,
с пръсти гъвкави - зов -
към стената от лед,
с топлината на дюна,
със лъчите на слънцето,
с болка - любов,
с постоянство стопяват леда помежду ни.
И ледът се разплаква
като малко дете.
Със сълзите му горест
и радост се стичат!
Във стената прозорец се отваря,
расте,
призовава душите ни
да се обичат.
© Антоанета Иванова All rights reserved.
