Зов
Виж тъгата в очите ми,
като взор на сърна,
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена -
чувства, криещи вечни, неизмислени тайни.
Виж копнежа във погледа,
без въпроси и знак,
как извайва внимателно твоя образ във мене.
Как проникват в сърцето ми,
и изпълват ме пак
тишината на дните и нощни видения.
Виж ръцете ми крехки,
с пръсти гъвкави - зов -
към стената от лед,
с топлината на дюна,
със лъчите на слънцето,
с болка - любов,
с постоянство стопяват леда помежду ни.
И ледът се разплаква
като малко дете.
Със сълзите му горест
и радост се стичат!
Във стената прозорец се отваря,
расте,
призовава душите ни
да се обичат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
