28 nov 2007, 9:43

Зов за свобода

  Poesía » Otra
1.5K 0 5
Една сълза,
лице от камък.
Една съдба,
загасващ пламък.
Две протегнати ръце
към необятна бездна.
Кърваво, пронизано сърце
за миг изчезна.
Празни очи
изричат своята молитва.
Познати, до болка, лъжи -
и с тях се свиква.
Невинна жертва,
търсеща спасение.
Нечута клетва
и последно извинение.
Надеждата залязва
и изгрява мрака.
Изгубен пътник
своя изход чака.
Викове без край
и тежки думи.
Истина или лъжа,
без връзка помежду им.
Страх от самотата,
носеща смъртта.
Прорязващ тишината
зов за свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...