28 nov 2007, 9:43

Зов за свобода

  Poesía » Otra
1.5K 0 5
Една сълза,
лице от камък.
Една съдба,
загасващ пламък.
Две протегнати ръце
към необятна бездна.
Кърваво, пронизано сърце
за миг изчезна.
Празни очи
изричат своята молитва.
Познати, до болка, лъжи -
и с тях се свиква.
Невинна жертва,
търсеща спасение.
Нечута клетва
и последно извинение.
Надеждата залязва
и изгрява мрака.
Изгубен пътник
своя изход чака.
Викове без край
и тежки думи.
Истина или лъжа,
без връзка помежду им.
Страх от самотата,
носеща смъртта.
Прорязващ тишината
зов за свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...