28 нояб. 2007 г., 09:43

Зов за свобода

1.5K 0 5
Една сълза,
лице от камък.
Една съдба,
загасващ пламък.
Две протегнати ръце
към необятна бездна.
Кърваво, пронизано сърце
за миг изчезна.
Празни очи
изричат своята молитва.
Познати, до болка, лъжи -
и с тях се свиква.
Невинна жертва,
търсеща спасение.
Нечута клетва
и последно извинение.
Надеждата залязва
и изгрява мрака.
Изгубен пътник
своя изход чака.
Викове без край
и тежки думи.
Истина или лъжа,
без връзка помежду им.
Страх от самотата,
носеща смъртта.
Прорязващ тишината
зов за свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...