Зов за свобода...

В сърцето ти също има кътчета,

които те болят, в които кървиш,

които те отчайват и запитват,

но разочарованието не е решение...
 

Страха и безсилието не са за теб.

Само те карат да се бориш повече...

А съмнението те кара да вярваш...

в магията да продължиш нишките...

Нишките на надеждите и мечтите...

които с любов и доброта те лекуват.

Болката успокояват и тъй усмихват...

че да живееш вече не те изморява...

И тази песен от любов в него пееш,

и когато плачеш и когато ликуваш...

и когато тялото се измори, душата

намира сили да полети в значимото...

Пееш я за да излекуваш, тази мъка

толкова голяма и понякога непоносима...

Която само цели да открадне душата,

но тогава усмивката ти ме усмихва...

Но дори и луната утре да не се появи,

дори и слънцето да спре да изгрява...

Знам, че това няма да е истина, а мираж -

в твоята усмивка съм истински щастлива...
 

И че очите ни днес в поглед блестят,

и не мислим да губим миг дори вече...

Щом гласовете ни сега пеят за вярата,

щом викат мечтите и шептят любовта...