Зов за свобода...
Зов за свобода...
В сърцето ти също има кътчета,
които те болят, в които кървиш,
които те отчайват и запитват,
но разочарованието не е решение...
Страха и безсилието не са за теб.
Само те карат да се бориш повече...
А съмнението те кара да вярваш...
в магията да продължиш нишките...
Нишките на надеждите и мечтите...
които с любов и доброта те лекуват.
Болката успокояват и тъй усмихват...
че да живееш вече не те изморява...
И тази песен от любов в него пееш,
и когато плачеш и когато ликуваш...
и когато тялото се измори, душата
намира сили да полети в значимото...
Пееш я за да излекуваш, тази мъка
толкова голяма и понякога непоносима...
Която само цели да открадне душата,
но тогава усмивката ти ме усмихва...
Но дори и луната утре да не се появи,
дори и слънцето да спре да изгрява...
Знам, че това няма да е истина, а мираж -
в твоята усмивка съм истински щастлива...
И че очите ни днес в поглед блестят,
и не мислим да губим миг дори вече...
Щом гласовете ни сега пеят за вярата,
щом викат мечтите и шептят любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
