Зоват ме висините

9 abr 2011, 22:55

Poesía » Otra

406 0 1

Аз бях щастлива птица поднебесна,

живеех волно, радостно, със песен.

Но ти ме улови, затвори в клетка,

светът ми стана тягостен и тесен.

Ти чувал си, че птиците не пеят

и в най-красиви, позлатени клетки.

Те, птиците, на свобода живеят,

жадуват за простор, красиви гледки...

Все пак не вярвай, че си победител,

макар да си ми причинил бедите.

За раните си търся днес лечител.

А ти прости! Зоват ме висините!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.