Зоват ме висините
Аз бях щастлива птица поднебесна,
живеех волно, радостно, със песен.
Но ти ме улови, затвори в клетка,
светът ми стана тягостен и тесен.
Ти чувал си, че птиците не пеят
и в най-красиви, позлатени клетки.
Те, птиците, на свобода живеят,
жадуват за простор, красиви гледки...
Все пак не вярвай, че си победител,
макар да си ми причинил бедите.
За раните си търся днес лечител.
А ти прости! Зоват ме висините!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
