Аз бях щастлива птица поднебесна,
живеех волно, радостно, със песен.
Но ти ме улови, затвори в клетка,
светът ми стана тягостен и тесен.
Ти чувал си, че птиците не пеят
и в най-красиви, позлатени клетки.
Те, птиците, на свобода живеят,
жадуват за простор, красиви гледки...
Все пак не вярвай, че си победител,
макар да си ми причинил бедите.
За раните си търся днес лечител.
А ти прости! Зоват ме висините!
© Славка Любенова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
