29 jun 2011, 22:15

Зовете ме плът 

  Poesía » Filosófica
627 0 1

Зовете ме плът


В мастило и страх и копнежи съм давил.
На лист не веднъж на бесило увисвал.
След всяко прераждане в скрина оставях
дълбоките белези, все ръкописни.
И черпех понякога мъдрост от тях.
Но все по-печатни ми ставаха мислите,
все по-неонов в устата вкусът.
„Човек помъдрял” вероятно си мислите.
Човек ми е много. Зовете ме „плът”.

© Калоян Кънев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??