Зовете ме плът

29 июн. 2011 г., 22:15

Поэзия » Философская

591 0 1

Зовете ме плът

В мастило и страх и копнежи съм давил.
На лист не веднъж на бесило увисвал.
След всяко прераждане в скрина оставях
дълбоките белези, все ръкописни.
И черпех понякога мъдрост от тях.
Но все по-печатни ми ставаха мислите,
все по-неонов в устата вкусът.
„Човек помъдрял” вероятно си мислите.
Човек ми е много. Зовете ме „плът”.

Зовете ме плът

Свързани произведения

Комментарии

Предложения