Зовете ме плът
Зовете ме плът
В мастило и страх и копнежи съм давил.
На лист не веднъж на бесило увисвал.
След всяко прераждане в скрина оставях
дълбоките белези, все ръкописни.
И черпех понякога мъдрост от тях.
Но все по-печатни ми ставаха мислите,
все по-неонов в устата вкусът.
„Човек помъдрял” вероятно си мислите.
Човек ми е много. Зовете ме „плът”.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Кънев Все права защищены
