Ще стигне ли до теб зовът ми

или словата от вятъра понесени

нейде ще се разпилеят

в безкрайнстта на тоя свят?

Ще различиш ли стъпките ми

сред хилядите други

или в унеса на делничната суета

нехаен ще минеш покрай мен,

увлечен в проблеми и утрешни дни?

Чуваш ли в тишината моя вик,

шепота ми – сред екота?

Виждам как усмихваш се

небрежно, по момчешки мило,

с глас дълбок ми казваш строго

„Вярвай! Чакай още малко!”

 Сърцето ми образа ти сътвори

Ще стигне ли до теб зовът ми?

Да спра да питам аз не мога...