Зовът ми
Ще стигне ли до теб зовът ми
или словата от вятъра понесени
нейде ще се разпилеят
в безкрайнстта на тоя свят?
Ще различиш ли стъпките ми
сред хилядите други
или в унеса на делничната суета
нехаен ще минеш покрай мен,
увлечен в проблеми и утрешни дни?
Чуваш ли в тишината моя вик,
шепота ми – сред екота?
Виждам как усмихваш се
небрежно, по момчешки мило,
с глас дълбок ми казваш строго
„Вярвай! Чакай още малко!”
Сърцето ми образа ти сътвори
Ще стигне ли до теб зовът ми?
Да спра да питам аз не мога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антонина Всички права запазени