16.04.2016 г., 23:24

Зовът ми

532 0 0

Ще стигне ли до теб зовът ми

или словата от вятъра понесени

нейде ще се разпилеят

в безкрайнстта на тоя свят?

Ще различиш ли стъпките ми

сред хилядите други

или в унеса на делничната суета

нехаен ще минеш покрай мен,

увлечен в проблеми и утрешни дни?

 

 

Чуваш ли в тишината моя вик,

шепота ми – сред екота?

Виждам как усмихваш се

небрежно, по момчешки мило,

с глас дълбок ми казваш строго

„Вярвай! Чакай още малко!”

 Сърцето ми образа ти сътвори

Ще стигне ли до теб зовът ми?

Да спра да питам аз не мога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...