16 апр. 2016 г., 23:24

Зовът ми

540 0 0

Ще стигне ли до теб зовът ми

или словата от вятъра понесени

нейде ще се разпилеят

в безкрайнстта на тоя свят?

Ще различиш ли стъпките ми

сред хилядите други

или в унеса на делничната суета

нехаен ще минеш покрай мен,

увлечен в проблеми и утрешни дни?

 

 

Чуваш ли в тишината моя вик,

шепота ми – сред екота?

Виждам как усмихваш се

небрежно, по момчешки мило,

с глас дълбок ми казваш строго

„Вярвай! Чакай още малко!”

 Сърцето ми образа ти сътвори

Ще стигне ли до теб зовът ми?

Да спра да питам аз не мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...