16 апр. 2016 г., 23:24

Зовът ми

536 0 0

Ще стигне ли до теб зовът ми

или словата от вятъра понесени

нейде ще се разпилеят

в безкрайнстта на тоя свят?

Ще различиш ли стъпките ми

сред хилядите други

или в унеса на делничната суета

нехаен ще минеш покрай мен,

увлечен в проблеми и утрешни дни?

 

 

Чуваш ли в тишината моя вик,

шепота ми – сред екота?

Виждам как усмихваш се

небрежно, по момчешки мило,

с глас дълбок ми казваш строго

„Вярвай! Чакай още малко!”

 Сърцето ми образа ти сътвори

Ще стигне ли до теб зовът ми?

Да спра да питам аз не мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...