Брада посивяла, набола едва,

рисува дните на зрелия мъж.

Открадва си време, час, дори два,

поглежда към себе си, така изведнъж.

Вече не вярва на думи, целувки,

на поглед, прегръдки и какво ли не още.

Безгрешно познава лъжа и преструвки,

от тях е далеч и спокойно спи нощем.

С брадата набола едва, той облича,

ситните бръчки на своето минало.

Зрелият мъж силно обича,

любов има в сърцето, ще има, и е имало.

Явор Перфанов©

21.10.2020 г.

Г. Оряховица