Зрелият мъж

Брада посивяла, набола едва,

рисува дните на зрелия мъж.

Открадва си време, час, дори два,

поглежда към себе си, така изведнъж.

Вече не вярва на думи, целувки,

на поглед, прегръдки и какво ли не още.

Безгрешно познава лъжа и преструвки,

от тях е далеч и спокойно спи нощем.

С брадата набола едва, той облича,

ситните бръчки на своето минало.

Зрелият мъж силно обича,

любов има в сърцето, ще има, и е имало.

Явор Перфанов©

21.10.2020 г.

Г. Оряховица