18 may 2007, 9:26

ЗРЕНИЕ 

  Poesía
600 0 8
ЗРЕНИЕ
Следи, отдавна заличени - спомен
в отминалия вятър, нейде спрял...
И ти, от тичането уморен, заспал,
се мяташ в сън на скитник неспокоен.
Нозете ти са станали оловни
в гонитба на миража-идеал.
Но както си към него полетял,
разбираш, че да спреш не си способен.
И пак протягаш празната ръка
към някакъв измислен ореол.
Потта опива те с вкуса на сол, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??