ЗРЕНИЕ
ЗРЕНИЕ
Следи, отдавна заличени - спомен
в отминалия вятър, нейде спрял...
И ти, от тичането уморен, заспал,
се мяташ в сън на скитник неспокоен.
Нозете ти са станали оловни
в гонитба на миража-идеал.
Но както си към него полетял,
разбираш, че да спреш не си способен.
И пак протягаш празната ръка
към някакъв измислен ореол.
Потта опива те с вкуса на сол,
преглъщаш я, мълвейки и сега:
На слепия следи не са му нужни -
щом вярно чувството за път му служи.
© Любен Стефанов All rights reserved.
.
