Любо (Любен Стефанов)
86 202

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

ЗРЕНИЕ 

ЗРЕНИЕ

Следи, отдавна заличени - спомен

в отминалия вятър, нейде спрял...

И ти, от тичането уморен, заспал,

се мяташ в сън на скитник неспокоен.

Нозете ти са станали оловни 

в гонитба на миража-идеал.

Но както си към него полетял,

разбираш, че да спреш не си способен.

И пак протягаш празната ръка

към някакъв измислен ореол.

Потта опива те с вкуса на сол,

преглъщаш я, мълвейки и сега:

На слепия следи не са му нужни -

щом вярно чувството за път му служи.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

• ria (Гергана Иванова)

  2007-05-19T15:23:01+03:00
  Глупаво е да коментирам нещо, толкова стойностно.
• lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

  2007-05-18T12:14:00+03:00
  Браво!.
• Aneta_kz (Анета)

  2007-05-18T10:21:51+03:00
  Страхотно!!!
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2007-05-18T09:44:24+03:00
  Браво за невероятния финал!
• kity (Людмила Нилсън)

  2007-05-18T09:41:53+03:00
  Хубав стих с много силен финал!!!
  
• Jane_d (Деси Инджева)

  2007-05-18T09:40:30+03:00
  "На слепия следи не са му нужни -
  щом вярно чувството за път му служи."
  
  Страхотно!
• Незабравима (Кремена Стоева)

  2007-05-18T09:29:44+03:00
  Много ми хареса!
  Поздрав!
• anubhis (Ивелина Димитрова)

  2007-05-18T09:28:32+03:00
  много хубавопоздрав