Зрител

Честно, защо точно на мен? Седя и се питам, това късмет ли е или проклятие. Виждам как ръката ти бавно преминава по гърба му, докато той ти откопчава роклята и невъздържано те съблича, опипва, стиска, сякаш си парче месо, поднесено на горчив празник. Да не би да се възприемаш за едно нищо? Защо погледът ти е празен,  докато се качваш върху него и продължаваш с горещите си целувки по този непознат? Виждам ясно как дишането ти е тежко, нервно, съпътстващо страстта. Личи си, че си по-красива от когато и да било, но много тъмна и странна. Не ти трябва много време  да се нанижеш на него, както и на мен  да се изпотя в тази ледена стая. Треперя, но заедно с теб, защото чувствам,  за Бога, аз чувствам. Ами ти?! Какво чувства ледът? Хващаш вратовръзката му,  точно както хващаше моята. Движиш се с ханша си по-бурно и по-диво  от звяр в клетка, и развратно  вилнееш в тренировъчното си поле. Ще ти позволя да свършиш,  но след това ще натисна копчето за светлините. Ще ме видиш и ще те попитам: Честно, защо точно на мен?