Честно, защо точно на мен?
Седя и се питам, това късмет ли е или проклятие.
Виждам как ръката ти бавно преминава по гърба му,
докато той ти откопчава роклята
и невъздържано те съблича, опипва, стиска,
сякаш си парче месо, поднесено на горчив празник.
Да не би да се възприемаш за едно нищо?
Защо погледът ти е празен,
докато се качваш върху него и продължаваш
с горещите си целувки по този непознат?
Виждам ясно как дишането ти е тежко,
нервно, съпътстващо страстта.
Личи си, че си по-красива от когато и да било,
но много тъмна и странна.
Не ти трябва много време
да се нанижеш на него, както и на мен
да се изпотя в тази ледена стая.
Треперя, но заедно с теб, защото чувствам,
за Бога, аз чувствам. Ами ти?!
Какво чувства ледът? Хващаш вратовръзката му,
точно както хващаше моята.
Движиш се с ханша си по-бурно и по-диво
от звяр в клетка, и развратно
вилнееш в тренировъчното си поле.
Ще ти позволя да свършиш,
но след това ще натисна копчето за светлините.
Ще ме видиш и ще те попитам:
Честно, защо точно на мен?