23 сент. 2015 г., 22:56

Зрител

829 0 0
Честно, защо точно на мен? Седя и се питам, това късмет ли е или проклятие. Виждам как ръката ти бавно преминава по гърба му, докато той ти откопчава роклята и невъздържано те съблича, опипва, стиска, сякаш си парче месо, поднесено на горчив празник. Да не би да се възприемаш за едно нищо? Защо погледът ти е празен,  докато се качваш върху него и продължаваш с горещите си целувки по този непознат? Виждам ясно как дишането ти е тежко, нервно, съпътстващо страстта. Личи си, че си по-красива от когато и да било, но много тъмна и странна. Не ти трябва много време  да се нанижеш на него, както и на мен  да се изпотя в тази ледена стая. Треперя, но заедно с теб, защото чувствам,  за Бога, аз чувствам. Ами ти?! Какво чувства ледът? Хващаш вратовръзката му,  точно както хващаше моята. Движиш се с ханша си по-бурно и по-диво  от звяр в клетка, и развратно  вилнееш в тренировъчното си поле. Ще ти позволя да свършиш,  но след това ще натисна копчето за светлините. Ще ме видиш и ще те попитам: Честно, защо точно на мен?  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...