Зрялост

6 sept 2017, 10:43

Poesía » Del paisaje

1382 1 20

Есен - като шарена калинка,
тихо до прозореца ми спря.
Смигна ми и мълком ме повика –
да започнем весела игра.
Сякаш беше взела от Дъгата
най-невероятни цветове –
щедро ги пилеят по земята
палавите нейни ветрове.
Гледам и учудена разбирам:
не е тъжна старост Есента.
Тайно в нея нов живот пулсира,
плод налива зряла красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зрялост

Искате да прочетете повече?

Propuestas