13 oct 2012, 17:50

Зрънца от любов 

  Poesía » De amor
696 0 0

Ето ме, тук съм - невидима сянка,

редом до тебе вървя.

Не преча на никого, най-малко на Нея,

отдалеч те обичам и отблизо следя.

 

Всяка  твоя усмивка заснемам

и дълбоко в сърцето си пазя,

случайните целувки събирам

като цветя във стъклена ваза.

 

Изсъхнат ли, хербарии правя

 с тях в спомени впускам се, 

когато те няма.Така  живея без тебе,

само ти си ми за живота потребен.

 

XXX

 

Обирам късчетата твоя любов,

 както гладен - трохи от чиния,

всеки залък за мен е живот,

 с всеки поглед ме правиш богиня.

 

Друго не искам и така съм си сита,

щастлива по малко и по много сама,

не звъня и не чакам да звъннеш,

когато искаш, просто ела!

 

Аз ще бъда готова за тебе,

 ще слушам любимия глас,

ще пия грешна любов до насита,

ще съм щастлива, макар и за час!

 

© Ния Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??