Ето ме, тук съм - невидима сянка,
редом до тебе вървя.
Не преча на никого, най-малко на Нея,
отдалеч те обичам и отблизо следя.
Всяка твоя усмивка заснемам
и дълбоко в сърцето си пазя,
случайните целувки събирам
като цветя във стъклена ваза.
Изсъхнат ли, хербарии правя
с тях в спомени впускам се,
когато те няма.Така живея без тебе,
само ти си ми за живота потребен.
XXX
Обирам късчетата твоя любов,
както гладен - трохи от чиния,
всеки залък за мен е живот,
с всеки поглед ме правиш богиня.
Друго не искам и така съм си сита,
щастлива по малко и по много сама,
не звъня и не чакам да звъннеш,
когато искаш, просто ела!
Аз ще бъда готова за тебе,
ще слушам любимия глас,
ще пия грешна любов до насита,
ще съм щастлива, макар и за час!
© Ния Младенова Todos los derechos reservados