13 окт. 2012 г., 17:50

Зрънца от любов

941 0 0

Ето ме, тук съм - невидима сянка,

редом до тебе вървя.

Не преча на никого, най-малко на Нея,

отдалеч те обичам и отблизо следя.

 

Всяка  твоя усмивка заснемам

и дълбоко в сърцето си пазя,

случайните целувки събирам

като цветя във стъклена ваза.

 

Изсъхнат ли, хербарии правя

 с тях в спомени впускам се, 

когато те няма.Така  живея без тебе,

само ти си ми за живота потребен.

 

XXX

 

Обирам късчетата твоя любов,

 както гладен - трохи от чиния,

всеки залък за мен е живот,

 с всеки поглед ме правиш богиня.

 

Друго не искам и така съм си сита,

щастлива по малко и по много сама,

не звъня и не чакам да звъннеш,

когато искаш, просто ела!

 

Аз ще бъда готова за тебе,

 ще слушам любимия глас,

ще пия грешна любов до насита,

ще съм щастлива, макар и за час!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ния Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...