13 окт. 2012 г., 17:50

Зрънца от любов

936 0 0

Ето ме, тук съм - невидима сянка,

редом до тебе вървя.

Не преча на никого, най-малко на Нея,

отдалеч те обичам и отблизо следя.

 

Всяка  твоя усмивка заснемам

и дълбоко в сърцето си пазя,

случайните целувки събирам

като цветя във стъклена ваза.

 

Изсъхнат ли, хербарии правя

 с тях в спомени впускам се, 

когато те няма.Така  живея без тебе,

само ти си ми за живота потребен.

 

XXX

 

Обирам късчетата твоя любов,

 както гладен - трохи от чиния,

всеки залък за мен е живот,

 с всеки поглед ме правиш богиня.

 

Друго не искам и така съм си сита,

щастлива по малко и по много сама,

не звъня и не чакам да звъннеш,

когато искаш, просто ела!

 

Аз ще бъда готова за тебе,

 ще слушам любимия глас,

ще пия грешна любов до насита,

ще съм щастлива, макар и за час!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ния Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...