Oct 13, 2012, 5:50 PM

Зрънца от любов

  Poetry » Love
945 0 0

Ето ме, тук съм - невидима сянка,

редом до тебе вървя.

Не преча на никого, най-малко на Нея,

отдалеч те обичам и отблизо следя.

 

Всяка  твоя усмивка заснемам

и дълбоко в сърцето си пазя,

случайните целувки събирам

като цветя във стъклена ваза.

 

Изсъхнат ли, хербарии правя

 с тях в спомени впускам се, 

когато те няма.Така  живея без тебе,

само ти си ми за живота потребен.

 

XXX

 

Обирам късчетата твоя любов,

 както гладен - трохи от чиния,

всеки залък за мен е живот,

 с всеки поглед ме правиш богиня.

 

Друго не искам и така съм си сита,

щастлива по малко и по много сама,

не звъня и не чакам да звъннеш,

когато искаш, просто ела!

 

Аз ще бъда готова за тебе,

 ще слушам любимия глас,

ще пия грешна любов до насита,

ще съм щастлива, макар и за час!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ния Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...