Зрънце съмнение
В една неотменима, звездна нощ
аз се излежавах на малката веранда.
Мисълта се появи със нова мощ
и вся във мен смут чрез пропаганда.
Изстреля думите като па̀ра от чайник
и се отдръпна бързо, за да се съвзема.
Остави следи от стъпките на крайник,
но се приготви друга част да превзема.
Не съумях да се насладя на звездите,
взираща се в покълващото зрънце.
Сбогувах се последно със мечтите,
обречени никога да не видят слънце.
Защото в сянката дебела на дървото
не видях и малка частица от надежда.
Страхът е дълбоко огнище, каквото
си изградил само като го поглеждаш.
А аз – дали от наивност или пък смела
се хвърлих в битката със съмнението.
Тази грозна вещица не бе ми отнела
вярата моя в мига на просветлението.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
